Описание:
Бялата бреза е дърво, високо до 20 – 30м с бяла кора, която е напречно напукана и се лющи в хоризонталната посока на ивици. Листата са почти ромбични, с дълги дръжки, заострени, двойно назъбени, отдолу светло зелени, отгоре тъмно зелени и лъскави. Младите листа са слабо окосмени и отделят лепкав смолист секрет. Цветовете са еднополови. Мъжките са събрани в цилиндрични, увиснали надолу реси с четириделен околоцветник и две тичинки, а женските – в цилиндрични реси без околоцветник и с двугнезден яйчник. Плодът е сплескано орехче, снабдено с две ципести крилца.
Бялата бреза се среща из горите, в предпланинските и планинските райони на страната. Култивира се навсякъде като декоративно дърво.
Кората на бялата бреза, листата и пъпките – Cortex, Folia et Gemmae Betulae.
Пъпките се берат през пролетта (април – май) от по-стари дървета преди разпукването им. Те се отрязват с клончетата и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 30 градуса. Изсушените пъпки при стриване имат приятна миризма и стипчив вкус. Листата се берат през пролетта преди и по време на цъфтенето (май – юни). Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 30 – 40 градуса.
Изсушените листа отгоре са тъмнозелени, а отдолу светлозелени, без миризма и с нагарчащ вкус. Корите се берат в ранна пролет, като се сушат на слънце или в сушилня при температура до 45 градуса. Изсушената кора отвън е бяла, а отвътре сивочервеникава, без миризма, с горчив вкус. Опакова се в бали. Съхранява се в проветриво и сухо помещение.
Кората съдържа около 10 процента от веществото бетулин, фитостерин, бетулозит, гаултерин, гликозиди, горчиви вещества, сапонини, бетулоретинова киселина, хидрокси лактони, тритерпени, един стероид, около 10 процента дъбилни вещества, етерично масло, което се състои предимно от метилсалицилат, багрилни вещества и др. Бетулинът се съдържа в тънкостенните коркови клетки на кората като безцветна маса. Пъпките съдържат около 5 процента етерично масло, сапонини, горчиво вещество, жълто багрилно вещество и др. Листата съдържат около 3 процента сапонини, спиракозид и хиперозид (гликозиди), смоли 9 процента, дъбилни вещества от пирокатехиновата група, бетулаалбин, 9 процента захар, инозит, горчиви вещества, витамин С, провитамин А и др. Основното действащо вещество е посочените и дроги наред със сапонините е етерично масло.
При суха дестилация на дървесината се получава катран, в чийто състав влизат около 6 процента феноли – гваякол, крезол и др. Сокът от размачканите листа на брезата съдържа и 1 процент инвертна захар, ябълчена, лимонена, никотинова, аскорбинова киселина, соли, аминокиселини, калие нитрат и др.
Здравословни ползи:
Пъпките на бреза повишават диурезата при отоци от сърдечен и бъбречен произход. Този ефект се дължи на калиевия нитрат и флавоноидите, които се намират в най-голямо количество в листата (Ожаковски, 1976). Диурезата е последица от усилено отделяне на натриеви и хлорни йони както при салидиуретиците. Лечението се провежда под лекарски контрол, тъй като отварата от брезови пъпки дразни силни бъбреците и пикочния мехур. При лечение на ревматизъм могат да се правят компреси със запарка от листа или със смачкани пресни листа. Премахват спазмите на гладката мускулатура на стомаха и червата. Запарка от пъпки, брезовият сок и катранът се използват при лечение на остри и хронични форми на екземи, при лечение на трудно заздравяващи рани, ерозии на кожата, при възпаление на кожата с гнойни огнища, лишеи, косопад.
Според народната медицина запарка от млади листа на бреза се приема и при атеросклероза, разстройство на нервната система, като стимулиращо средство, при бъбречни и жлъчни колики, като противовъзпалително антисептично и витаминно средство.
Брезовият катран, получен при сухата дестилация на кората, има бактерицидно действие и влиза в състава на множество лекарства, мехлеми и хранителни добавки.