Шипката (Rosa canina L.) представлява храст с прави или извити стъбла, достигащи дължина до 3 м, които са покрити с твърди и бодливи, а понякога сърповидно извити шипове. Плодчетата са едносеменни орехчета, затворени в месесто цветно легло, което се разраства и образува яркочервени сферични плодове. Цъфти от май до юли, а плодовете узряват през есента. Може да се развива в различни климатични условия и географски ширини, среща се дори и на 2000 м надморска височина, като освен в Европа, шипките са разпространени в Азия, Африка и Северна Америка. Едни от най-ценните видове шипки в България са R. pendulina L., R. oxyodon Boiss., R. glauca Pouri. и др.
Дълга е историята на шипката - още от древни времена хората са я използвали като лечебно средство, а трябва да се има предвид, че голяма част от ценните й свойства все още не са били известни. В началото е била ефикасен лек срещу кучешки бяс, след това шипката се превърнала в средство за лечение на болестни състояния, известни днес като авитаминози. В различните части на света различно било и приложението на ценната билка. Например в Китай използвали нейните плодове като средство, подобряващо храносмилането и против появата на глисти, в Тибет тя била лек за атеросклероза, бъбречни заболявания и неврастении, а в Русия с чай от шипка често лекували язви, гастрити, колити и чернодробни заболявания. В традиционната българска медицина плодовете от шипка намират приложение като високовитаминозен източник за укрепване на имунните сили на организма, особено в късна есен и ранна пролет.
Сироп от шипка - особено подходящ за бебета и малки деца като хранителна добавка.
Мармалад, желе - вкусна закуска, която можете да добавите към мюсли или върху филийка пълнозърнест хляб.
Питие от шипки - при приготвянето му плодовете не се подлагат на термична обработка. Шипките се заливат със захар и вода и престояват 5-6 дни. Готовата напитка, гарнирана със сушени боровинки, се превръща в освежително, ароматно, но и доста калорично питие.
Хранителен състав на шипките
С богатото си съдържание на витамин С шипките подобряват окислително-редукционните процеси в клетките и пропускливостта на капилярите, а освен това имат и диуретично действие. Експериментът показва, че в 100 г плод от шипка се съдържат около 2 г витамин С, т. е. те са 30-40 пъти по-богати на този витамин от червените домати и лимоните, и около 300 пъти в сравнение с ябълките. Което от своя страна означава, че шипките са един от основните "конкуренти" на цитрусовите плодове.
В плодовете на шипката може да бъде открит уникален природен комплекс от естествен витамин А (около 5-7 мг%) и незаменими мастни киселини (Омега-3 и Омега-6), в комбинация с мощни антиоксиданти-флавоноиди и витамин Е, които правят кожата здрава, еластична и младолика, като значително елиминират симптомите на нейното остаряване (бръчки, петна, стрии).
Малките плодчета съдържат още витамините Р, В1 (около 430 мг%), В2 и К, както и пектини (около 11%), масло (около 2%), органични киселини (лимонена и яблъчна), захари (предимно захароза, около 2.5%), дъбилни вещества и минерални соли (около 3.25%), най-вече калиеви (около 512 мг%), калциеви (около 50 мг%), фосфорни (около 54 мг%), натриеви (около 47 мг%) и магнезиеви (около 122 мг%) соли. Те активизират ензимните системи и процесите на синтез на хормони, имат кръвоспиращо действие и повлияват благоприятно въглехидратната обмяна и пропускливостта на съдовете. Трябва да се има предвид, че по съдържание на минерални соли шипката превъзхожда много плодове и зеленчуци. Богатото съдържание на пектини и танини я превръща в ефикасен лек срещу стомашно-чревни и бронхиални заболявания, образувайки защитен слой върху двете лигавици.
Уникалната комбинация от витамин С и останалите съставки в плодовете на шипката се оказва особено добра алтернатива при лечение на авитаминоза (скорбут) и хиповитаминоза (пролетна умора, състояние след тежко боледуване), тъй като тя повишава жизнения тонус и работоспособността на организма.
Шипките са идеално средство за укрепване и пълноценно функциониране на имунната и кръвоносната система, главния мозък и щитовидната жлеза. За профилактично третиране и ускорено възстановяване на кожата (дерма, епидермис, колаген и еластин), за укрепване на кръвоносните съдове и клетъчните мембрани на всички клетки с цел тяхното пълноценно функциониране. Тя е добро помощно средство в терапията срещу песъчинки и камъни в пикочните пътища, както и в борбата срещу местни или общи инфекции (скарлатина, дифтерия, коклюш и пневмония). Шипката повлиява особено благотворно функцията на черния дроб, а също така понижава нивото на кръвната захар, което своевременно я прави подходяща за болни от диабет. Препоръчва се при лечение на грип, кашлица, маточни и носни кръвотечения.